В общество на престъпници невинните отиват в затвора

Белене – мястото на противоречието

Заинтригува ли ви заглавието? Има защо.

 

Макар и място, в което никой не иска да попадне затворите предизвикват любопитство в нас. В социалните мрежи едни от най-гледаните клипове са за тях. Кога са създадени, как са се развили, какви хора живеят там, са част от въпросите които си задаваме.
 
Затвора в Белене (наричан още Персина) е с най-противоречива история. Острова носи в себе си тъмно и добре прикрито минало на концлагер, като днес той е дом на лишени от свобода престъпници, намиращ се на място,което е извор на природна красота. По своята същност е затвор от затворен тип за рецивидисти и нерецивидисти, като в него могат да лежат и мъже с мярка „задържане под стража“ за областите Силистра, Добрич, Русе и Разград.
 
Нека да се разровим малко в историята на това място. Намира се на остров Персин до Дунав, като името му идва от това, че се намира срещу град Белене. Създаден през 1949г. с цел българската интелигенция да бъде елиминирана и комунистическата партия да няма пречки да завземе властта в България. Той крие в себе си тайни на насилие и издевателства, голяма част от които никога няма да видят бял свят. Жените затворници
са се помещавали на остров Щурчето. За историята му няма много информация.

През годините е бил закриван няколко пъти, но отново е подновявал дейността си. Концлагера е открит през 1949г. и официално закрит през 1989г., като днес той функционира като затвор. Първото прекъсване е било за периода от 5 септември 1953г., като е бил отворен отново след Унгарското възтание в края на 1956г. След това отново е закрит на 27 август 1959г. и отворен през 1972г. Съществуват обаче доста сведения, че в този период лагера е функционирал поне две години тайно. Какви ли хора са били задържани тогава? Личности, за които е било положено усилие да потънат в забрава…
През 1984г. по време на Възродителния процес лагера се е напълнил с противници на режима.

Ръководен от Държавна сигурност, на моменти затворниците са надхвърляли над 1200 души (повечето от тях са политически). Всеки дръзнал открито да се противопостави на властта е дикертно откарван там. Много са загубили живота при неизяснени обстотелства. Много хора не са се върнали по домовете си. Сега всяка година бивши концлагеристи и близки от фондация „Белене“ се събират да оттадат почит на загиналите. Една от тяхните мисии е пълното възстановяване на лагера, като постоянно събират и архивират исторически данни. Тяхната мечта е да бъде построен възпоменателен паметник.
 
В днешно време са останали само бледи спомени от тъмното минало, като затвора има стандартен облик доколкото е възможно в страната ни. В него излежават присъдите си около 550 души, като между тях има и доживотници. Един от най-смразяващите примери е серийният убиец от Русе Здравко Петров имащ присъда за 5 убийства. Не по-малко шокиращ е и педофила убиец Илия Илиев от Нови Пазар. Надали има някой, който да не
знае кой е той.

Въпреки страшната картинка, която можем да си представим затвора в Белене има добре развита социална политика, благодарение на която затворници са намерили правилния път. Идеята е той да превъзпитава и да осигурява безопасността на населението. Може да звучи банално, но основната максима е „влязох в затвора и станах човек“.

Разработена е Програма за адаптация към условията на затвора, като нейната основна цел е запознаването с възможностите, които предлага институцията- различни социални инициативи, образование и разбира се трудова дейност. Внимание се обръща и на процеса на реинтеграция – насърчават се дейности, които ще подпомогнат вписването на затворника във външния свят.
 
През 2015г. към СОУ „Димитър Митев“ в Ловеч са открити 4 изнесени паралелки – първи, втори, трети и четвърти клас. Не липсват желаещи да започнат или продължат образованието си. Да не забравяме обаче, че ходиш ли на училище в затвора присъдата ти се намалява.

Други разработени програми са тези за придобиване на професионални умения – строителство, градинарство, готварство, овощарство, животновъдство.
Това което прави най-силно впечатление е инициативата за издаване на ежемесечния вестник „Делник“. В колко затвори се случва това?

От информационна гледна точка затвора също е обезпечен – има добре оборудван кабинет с мултимедийно устройство, принтери и компютри, даващи възможност за повишаване на компютърната грамотност на излежаващите присъдите си там.

Гордост е разработената от затворник „Програма за самопомощ на българските затворници в България“. Чрез нея се предоставя възможност за реализирането на различни по вид дейности.

Друг положителен пример е създадената програма от Сунай Сали, който първоначално е осъден на доживотен затвор, но после присъдата му е намалена на 30 години (убийство с грабеж). „Бъди редовен шофьор, спаси човешки живот” съществува вече две години.

Парадоксалното тук е че при създаването му Сунай няма шофъорска книжка. Желаещи не липсват, като впоследствие взима заедно с учениците си А и Б категория. С една дума която и реализирана програма да разгледаме тя е насочена към осмислянето на времето прекарано вътре с цел адаптирането отвън.
 
 

Географското положение на затвора обуславя и силно развито селско стопанство-растиниевъдство и животновъдство. Концентрирано изцяло на остров Персин се отглеждат пшеница, рапица, люцерна, слънчоглед, царевица зърно, царевица за силаж и овес. Животновъдството е представено чрез отглеждането на млечни говеда (над 250 броя). Друг интересен факт е изработката на ракита от върба(табуретки, столове, кошници, маси и т.н.).
Друг любопитен факт е че Белене има развита и хотелска част. Това е напълно нормално като се има предвид миналото на концлагера както и природозащитния статус сега.


Персин е обявен за природен парк през 2000г., включващ в себе си мрежа от места с орнитологично важно значение. Добър избор за отдих през лятото би се оказала вилата „Рибарника“, подходяща за риболовен туризъм. Няма как обаче да пропуснем лошите битови условия в затвора. Най-вероятно
инстинктивно ще си кажем „ заслужили са си го, та това не е хотел“. Ще оставя на вас сами да си направите изводи. Трябва ли да се подобрят условията или трябва да си останат такива? Въобще затвора превъзпитава ли или прави още по-големи изроди хората попаднали там? Помислете и внимавайте да не попаднете там.